Бъркотия, олелия

Участва в конкурса „Смешен конкурс“

Търча из вкъщи вече часове,
няма го моето коте,
къде ли е сега,
само да не е излязла сама?
Разхвърчаха се вещи,
всякакви, нови и стари,
но от Ари няма и следа,
къде се е запиляла пък сега?
Всички стаи обърнах
с главата надолу,
но нея не намерих
и тревожа се много!
Но изведнъж я чувам
как жално мяучи от далеко,
и се втурвам към нея,
бързо като фея.
В пералнята скрита,
в безброй дрехи увита,
поспаланата моя,
котанка-писанка Ари.
Но аз съм доволна,
че я открих и кучето мое,
не успя да я хване пак за опашката!
Че щеше да стане дандания ужасна,
Ари щеше да дере новото перде,
Тоти като ураган щеше да събере
и килими, и пътеки,
а после мама щеше да крещи
и по мен, и по тях:
– Господи Боже, какво става в тоя дом,
все аз ли ще чистя,
докато те сеят разгром!?