Аз имам най-добрата мама на земята!

Другите деца може да нямат толкова добри майки, които да се грижат за тях. А има дечица, които нямат майки или техните майки да са ги изоставили в дом за деца. Какво ли правят децата без родители? На кого споделят, кой ги води за ръка?
Веднъж с мама видяхме едно клошарче, то изглеждаше дрипаво и тъжно. Дали има майка – никой не го водеше за ръка.

Вечер, когато заспивам мама ме гушва, нощем, когато имам проблем викам моята мила мама. Тя нежно ме завива, държи ме за ръка докато заспя. Когато имам температура мама ми прави студен компрес за температурата. Като отивам на училище мама ме изпраща с целувка, прави ми закуска, пожелава ми успех на състезанията по математика и по писане, стоят с тате вън и със сигурност се притесняват как ще се справя. Винаги ми казват да съм спокойна и че ще се справя.

На училище ми е много интересно, но мама ми липсва. Обаждам и се по телефона поне да й чуя гласа и да се успокоя и тя да не се тревожи за мен. Като се приберем сядаме на масата цялото семейство и си говорим за училище, как се развиват нещата в училище. На другия ден пак отивам на училище – тате ме завежда, мама ме взема от училище, ходим на акробатика, на кръжок по рисуване. И така минават дните.

Събота и неделя си играя, уча-пиша, чета и смятам с мама и тате. Помагам на мама, тя ме учи как да подреждам вилицата, ножа и лъжицата на масата, кое от коя страна на чинията се слага. Ходим на село, стоим вечер през лятото на двора и гледаме звездичките и луната с телескопа.
Ходим на море, на планина, на санаториум в град Хисаря. Много ми хареса и на Троянския балкан през зимата – имаше сняг и ние се къпахме в минерален топъл външен басейн. Миналата седмица тате решил да купи нова кола, да смени старата – заведе мен и мама при колата, която е избрал и ми стана много мило, защото тате попита и мен дали ми харесва новата кола. Сигурно рядко родителите осигуряват на децата си такива забавления и ги питат за тяхното мнение. А децата, които нямат родители? Децата от домовете, някой дали ги води на почивка през ваканцията, води ли ги някой на „Звук и светлина“ в град Велико Търново? Колко ли страдат тези дечица?

Много ми беше мъчно, когато мама беше в болница на операция. Понякога нощем се обърквах и вместо тате виках „мамо“. Молех се, мама да оздравее и да си дойде у дома. Винаги питам мама как и е бъбречето, добре ли е, а тя винаги ме прегръща и казва „добре съм“. Но забелязвам, че като става я боли, но сигурно да не ме тревожи казва, че е добре. На толкова много неща ме учи мама – как да се обличам с вкус, как да се държа с хората, как да разговарям, как да пиша на компютъра с всички пръсти. Винаги ме пита за нещо и аз как мисля, дали съм съгласна с нещо.
Аз имам най-добрата мама на земята!

Мама, тате и аз направихме стаята ми прекрасна – имам розов балдахин над леглото – като на принцеса. Мама има много добър вкус и прави всичко да ми е уютно и спокойно.
Понякога й се сърдя, че примерно не ми разрешава да играя на компютър, но тя казва, че ще ми се развалят очите. Прочете ми, че децата, които играят на игри на компютър стават агресивни. Може би трябва повече да слушам мама. Аз вече обещах да я слушам повече. Трябва да си изпълня обещанието! Мама и тате винаги ми казват, че съм много добро дете. Ще слушам мама. На нищо лошо не ме е научила. Тя е най-милата и добра мама! Искам да е здрава и да е до мен!

Участва в конкурса " Моята майка е най-добрата“