стихчета от деца
Начало |
стихчета от деца |
Аладин и Джина
Аладин и Джина
Някога, не помня и кога.
Някой отвори лампата ми на мига.
Едно момче на име Аладин
отново ми показа света любим!
Той беше строен и хубав,
а на рамото си имаше маймуна.
Но бе облечен в дрипи стари,
като че ли никога не са ги прали.
Уплаши се от мене той сега,
но не го държа много дълго страха.
Реших три желания да му изпълня.
Пък и мечтите му да запълня.
Първо поиска нови одежди –
явно имаше големи мечти и надежди.
И щом щракнах с пръсти аз сега,
му избрахме нови дрехи на мига.
Беше влюбен до уши.
И желанието той си не пести.
Във принцесата Жасмин
с погледа незабравим.
Поиска в него тя да се влюби
и сърцето ѝ да заслужи.
И щом направих аз това –
той бе най-щастливия човек на света.
Но един ден – незнайно как,
Слава Богу не се случи пак.
Принцесата от зъл магьосник бе отвлечена,
защото „в живота му пречела“.
Всички се чудели тя къде е,
не може ли магьосника малко да милее?
Но разбрах, че я бе затворил в пещерата тъмна –
там дето лампата ми сто години не мръдна.
Отидох самичък аз в пещерата
и гледка видях аз много позната.
Но там в дъното имаше нещо различно.
Принцесата седеше и ме гледаше някак безразлично.
Но щом изведох я навън,
това ѝ се стори просто лош сън.
След това Аладин пръв дойде да ни посрещне.
Е, май повече любимата си да срещне.
Но не дойде и моят ред.
Тогава той обяви навред –
че последното си желание ще ми дари,
защото иска да ми се отблагодари.
Аз поисках в старата лампа да не живея,
а магьосника да натикам в нея.
И щастливо всички си заживяхме
и си пяхме, пяхме и пяхме.
Участва в конкурса „Въображението впрегни, приказка напиши и вълшебни награди от новия „Аладин“ спечели“
0 коментара
