Аладин и духът от лампата

Имало едно градче –
приказно и чудно е
казвало се Аграба,
в него стават чудеса.

Там живеел Аладин.
Сиромах, но много мил
и красавец бил напет
и мечтаел всеки ден.

В тайна, тъмна пещера
лампа си стои сама –
прашна, мръсна, но във нея
скрит е дух с голяма сила.

Любопитен Аладин
лампата изтрил.
В тоя миг от нея
дух се появил
и с гръмовен глас му заявил:
– Благодаря, че ме спаси!
Твой покорен съм слуга.
Всеки път, когато имаш нужда
лампата потъркай ти.

Слисан Аладин стои
и не вярва на очите си –
сън ли е това или измама?
Нека пък се довери.

Гладен бил, за туй
от духа поискал нещо малко за обяд.
И пред него се явила
най-богатата софра.
В този миг Аладин разбрал,
че е станал най-богат.

Вече имал цял палат,
майка му била щастлива,
ала тъжен все той бил,
че е тъй самотен и унил.
И не щеш ли – ето на
влюбил се в една мома
тя била сияйна, мила,
а косата ѝ – красива.

Аладин и чудната мома вдигнали
разкошна сватба – всички в Аграба
яли, пили и се веселили.

Участва в конкурса „Въображението впрегни, приказка напиши и вълшебни награди от новия „Аладин“ спечели