Ако бях Дядо Коледа

Винаги съм си мечтаела да бъда не Дядо Коледа, а Баба Коледа. И винаги съм си мислела какво ще направя. Първото което е, щях да зарадвам всички нуждаещи се от внимание, обич и радост. След това щях да премина към децата, които са ми написали писма. Един ден щях да се представя пред всички и да им кажа моята история, която е следната: „Бях малка, когато започнах да вярвам в Дядо Коледа, но тъй като той е мъж, реших да съм Баба Коледа.

Един ден отидохме с класа ми на екскурзия до едно градче, близо до Лапландия. Учителите ни бяха наредили да не се отдалечаваме повече от 5 метра от хижата. Но ние видяхме едно еленче, което бягаше и решихме да го последваме. Качихме се в лагерската шейна и потеглихме след него. То ни отведе до една огромна и много красива къща. Когато отворихме красивите, излъскани врати, видяхме самия Дядо Коледа, седнал на един голям, топъл стол и чете писмата, които са му изпратили мъниците. Щом ни видя, ни прие с удоволствие. Даде ни да пийнем от негово какао и тогава ни попита „Какво ни води тук?”. Ние му казахме, че сме се заслепили от красотата на еленчето му, което беше самия Рудолф, и че сме решили да го последваме. Така сме дошли тук. Въпреки, че аз бях по в края, той гледаше все мен. Мислех си защо ли ме гледа, да не съм направила някоя злина? Той каза името ми и ме извика в неговата стаичка. Каза ми че знае за това, че си мечтая да съм като него. Тогава той ми предложи да стана Баба Коледа. Приех и в нощта, в която трябваше да се раздадат подаръците на децата, той накара мен. Тогава за първи път се качих във вълшебната шейна. Елените веднага свикнаха с мен. Обичаха ме, аз също тях. Всяка сутрин ги храних със специално приготвена храна от мен.” Моите приятелки сега чакат с техните деца да им изпълня желанията. Потеглям, така че, скоро ще бъда и при Вас!