А Б В

Във училището днеска,
Гого лошо ме наплеска.

Де да бях Човека паяк,
Ех, как Гого щях да смая!

Жоро хапва кифла пак,
За да стане много як.

И за туй да го хареса
Йонка – истинска принцеса.

Като гледам тъй се сещам,
Любовта е сложно нещо.

Мисля много напоследък,
Няма никакъв напредък.

Ох, какво ли мисля още,
През безсънните си нощи.

Редно е навън да ида,
Със децата да се видя.

Таз любов е за големи,
Уж за мене има време.

Факт! И няма да се давам,
Хриси нека се надява.

Цели дни ще си играя,
Чак до късно, а накрая

Шаро – вярното ми куче,
Ще ми каже “Беж да учиш.

Юли месец ей го де е,
Я, кажи Бургас къде е?”