История

Начало | История | 22-ри септември - Денят на обявяването на Независимостта на България

22-ри септември - Денят на обявяването на Независимостта на България

Аз детето | 2018-09-22

22-ри септември - Денят на обявяването на Независимостта на България

На 22-ри септември България чества едно значимо събитие от новата си история – това е Денят на независимостта на България. На този ден през 1908 година във Велико Търново чрез прочитане на манифест княз Фердинанд обявява България за независима. Тогава България окончателно отхвърля васалната зависимост от Османската империя и се превръща в самостоятелна държава с по-голяма свобода във външната политика. Тя се освобождава от задължението да плаща данък на империята, да участва в погасяването на османския държавен дълг. Османската империя изгубва всякакви права над Източна Румелия и с това е довършен актът на Съединението от 1885 година. България се изравнява със съседите си Сърбия и Румъния. Но преди самото обявяване на независимостта, трябва да се отбележат и някои от предхождащите я събития, защото те са пряко свързани с нея, а актът по обявяването не започва и не свършва с изчитането на манифеста във Велико Търново.

Месеци наред преди това България полага усилия да защити и утвърди държавния си суверенитет, защото въпреки че изглежда доста логично обявяването на Независимостта да стане след Освобождението, когато е и краят на Руско-турската война и се подписва Санстефанският мирен договор, това всъщност става едва 30 години след Освобождението. Може да се каже, че когато се подписва Санстефанският договор, Англия, Франция, Германия и Австро-Унгария водени от интересите си, разпокъсват България и я поставят в подчинено положение спрямо Османската империя. Тогава България е разпокъсана на васално Княжество България и Източна Румелия или по-точно през месец юни 1878 година в Берлин се провежда конференция, на която се решава бъдещето на България и на 1-ви юли е подписан тежкият Берлински договор, според който българският народ се разделя на седем части с пет различни начина на управление. Също така Берлинският договор определя Княжество България за васално на Османската империя, което силно затруднява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Българското княжество е задължено да се съобразява с режима на капитулациите наложени от Великите сили, които налагат преференциален внос на европейските промишлени стоки и обричат развитието на българското вътрешно производство. Затова се предприема и първата стъпка към независимост на държавата. Това е Съединението на Княжество България и Източна Румелия – едно паметно събитие, защитено по времето на Сръбско-Българската война от 1885 година. След него българският политически елит се насочва към обявяване на независимост. Благоприятните условия за това настъпват през септември 1908 година, когато вниманието на Великите сили е насочено към друг спорен въпрос – френско-германския спор за Мароко. Назначеното, в началото на 1908 година от княз Фердинанд, правителство на Александър Малинов поставя постигането на независимост за първостепенна задача. Водят се преговори с Великите сили, но без резултат. Обявяването на Независимостта формално започва на 11 юли 1908 г., когато в Турция е извършен младотурският преврат. В империята се извършват преобразования в посока демократизация на страната. В същото време се засилва националистичната пропаганда в насока изграждане на Отоманска нация. Това може да се превърне в сериозна пречка за постигане независимостта на България.

Още по това време българският представител в Цариград Иван Евст. Гешов лансира идеята за обявяване на независимостта в писмо до външния министър генерал Ст. Паприков. В историографията се спори чия е инициативата за обявяването на независимостта. Малцина знаят, че дипломатическият представител на България в Цариград Иван Гешов пръв предлага решителни действия за скъсване на отношенията на зависимост и постигане на бленуваното национално обединение. Удобен повод за стъпки в тази посока е фактът, че Гешов не е поканен на приема по случай рождения ден на турския султан (30 август 1908 г.). Основен аргумент на турската страна е, че той не е представител на суверенна държава, макар че от десет години български дипломат редовно присъствал на приемите на султана. Реакцията на нашето външно министерство е мигновена и Гешов е отзован от Цариград. Усещайки надигащите се настроения сред българския политически елит, руската дипломация съветва българите да изчакат „Австрия да започне първа“, т. е. с очаквания анекс на Босна и Херцеговина тя първа да наруши Берлинския договор.

На 10-ти септември княз Фердинанд е приет от императора на Австро-Унгария Франц Йосиф, и е запознат с намеренията на Русия и Австро-Унгария да нарушат Берлинския договор, което би довело до евентуалното признаване на българската независимост. Молбата на императора към Фердинанд е да се върнат обратно Източните железници. Александър Малинов отхвърля молбата на негово величество под претекст, че този акт би застрашил националната сигурност на княжеството. Окончателното решение на премиера да задържи железниците и да обяви Независимостта на 21-ви септември принуждават Фердинанд да се съгласи с първия си министър. На 20-ти във всички посолства на великите сили са изпратени писма от Франц Йосиф, с които той информира за бъдещото анексиране на Босна и Херцеговина на 24-ти септември. Поставени пред този факт, кабинетът и князът решават да обявят Българската независимост на 22-ри, за да придадат самостоятелност на държавния акт. На 21-ви септември княз Фердинанд пристига в Русе, където е посрещнат от министрите, а на 22-ри септември 1908 година във Велико Търново, в храма „Св. Четиридесет мъченици“ със специален манифест обявява България за независимо царство. Новината е посрещната с възторг от целия български народ. Важният държавен акт се отбелязва с многохилядни митинги в цялата страна. В шифрована телеграма до Фердинанд относно настроенията в столицата неговият личен секретар пише: „Ентусиазмът в целия град е неописуем. Всички улици и площади са задръстени от тълпи народ, които взаимно се поздравяват с „честито Царство“ и викат „ура“... Всички магазини са окичени със знамена. Никога столицата не е бивала в такъв възторг.“

Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Но оттук възниква и още една пречка за независимостта на България – подобен акт изисква международно признаване, за да може той да се нарече законен. За съжаление Силите не проявяват снизходителност към България. Дори Русия и Австро-Унгария не подкрепят Септемврийския акт, като на практика не оставят почти никакъв шанс на новообявеното царство. Оттук започва борбата за международно признаване на българската независимост, тъй като тя е в нарушение на клаузите на Берлинския договор. На 20-ти октомври Андрей Ляпчев започва мъчителни преговори с Турция, чиито искания възлизат на 652 млн. франка компенсации. От своя страна Българската държава отказва да плати горепосочената сума и заявява готовността си за военни действия. Преговорите са без развитие. Когато в началото на 1909 година Турция официално признава анексията на Босна и Херцеговина, за българската независимост не се споменава нищо. Това е повод българското правителство да се готви за война, мобилизирайки 8-ма пехотна дивизия. Развръзката идва на 17-ти Януари, когато се намесва Руската империя. Нейното предложение е да приспадне исканото от Високата порта обезщетение, за сметка на неизплатената контрибуция от 1878, а на България ще бъде отпуснат заем на стойност 82 млн. лева от руската хазна. Предложението е прието веднага. От турския дълг са приспаднати 125 млн. лева, които покриват източнорумелийския данък, компенсации за железниците и турските имоти, останали в България. Въпреки това, Турция продължава да отлага признаването на независимостта.

Царство България отново заплашва с военни действия и координирани въстанически действия в Македония и Одринско. След известен натиск от страна на Лондон и Париж, Високата порта официално признава Независима България на 6-ти април 1909. На следващия ден Русия прави същото (първа от великите сили). От 10-ти до 16-ти април това правят и Англия, Франция, Италия, Германия и Австро-Унгария. Постепенно преодоляло еуфорията от Освобождението, в началото на XX век българското общество поема с бързи стъпки по пътя на модерността. Този път е свързан с важния акт на независимостта – вратата, през която България преминава, за да се нареди сред останалите равноправни страни в европейския свят. България и българите издържат с отличие важния изпит на историята, чийто поуки трябва да помним и днес, когато отново търсим своето място в духовното и политическо пространство на Стария континент. Приемането на Българската независимост продължава повече от половин година. Това е акт, който няма стойност. Той е безценен.

Денят на независимостта на България е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10-ти септември 1998 година. Днес той се чества и отбелязва в цяла България. Най-често това става чрез поднасянето на венци и цветя пред паметници свързани по някакъв начин с този ден, концерти и тържествени литургии. В София съвместно с Общонародно сдружение „Мати Болгария“ спазват традицията Денят на независимостта на България да се отбелязва пред паметника на Независимостта, на пл. „Княз Александър I“ в София, до Националната художествена галерия. Той е първият и единствен, посветен на това историческо събитие. Най-големите събития по честването на независимостта се провеждат във Велико Търново, където и е обявена тя. Там честването започва с празнична света литургия, отслужена в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, след това се полагат цветя на гроба на цар Калоян и се чете манифестът, на крепостта Царевец се състои военен ритуал за издигане на националното знаме на Република България. Произнасят се слова от официалните лица и се поднасят венци и цветя на Пирамидата на независимостта, провежда се празнично шествие.



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град