12 от най-забавните и мъдри цитати от Йори

Какво би била незабравимата история за Мечо Пух без Йори – определено не толкова забавна и любима на всички деца и възрастни по целия свят. Старото сиво магаре е един от най-култовите и запомнящи се образи след „малкото глупаво мече“. Той придава онази забавна и реалистична нотка, от която всяка история има нужда. Йори живее в най-сенчестия кът на гората и по цял ден с клюмнала глава разсъждава над въпросите „Защо?“, а понякога „Закъде?“, а понякога – „Колко всъщност?“. Един от най-ярките образи в романа, той винаги казва истината в очите, понякога по-грубо, отколкото е нужно, но такава е природата му – не е лесно да бъдеш сам по цял ден и да разсъждаваш за смисъла на живота. Може би точно заради тази искреност и дирекност или просто, защото Алън Милн трябва да избере персонаж, с чиито изказвания да се заливаме от смях, на Йори принадлежат едни от най-забавните изказвания. Решихме да ги подберем за вас, за да си припомните, че всички ние сме Йорита от време на време.

1. „– Но без разговор – каза Йори. – Нямаше първо единия, а после другия. Ти каза само „Здравей“ и изчезна. Едва успях да видя опашката ти вече на хиляда ярда далеч по баира, докато обмислях отговора си. Мислех да кажа „Какво“ – но, разбира се, вече беше късно.

– Е, да, но тогава бързах.

– Без вземане и даване! – продължи Йори. – Без обмяна на Мисли. „Здравей – Какво“ – такъв разговор не довежда до нищо, особено ако едва опашката на другия успееш да зърнеш през втората половина на разговора.

– Грешката е твоя, Йори. Ти никога не отиваш да видиш никого от нас. Винаги седиш сам в това кътче на Гората и чакаш другите да дойдат при тебе. Защо понякога не отидеш ти при другите?

Йори остана мълчалив за малко, докато обмисляше.

– Има нещо вярно в думите ти, Зайо – най-после каза той. – Аз ви пренебрегвах. Трябва повече да обикалям наоколо. Трябва да идвам и да си отивам.“

2. „– Здравей, Йори!

– Пожелавам и на теб същото, Пух Мечо, а в Четвъртък два пъти повече ти пожелавам! – каза тъжно Йори.“

3. „– Добро утро, Йори!

– Добро утро, Пух Мечо – каза Йори мрачно. – Ако наистина е добро утрото! В което се съмнявам!

– Защо, какво се е случило?

– Нищо, Пух Мечо, нищо! Не всички могат... Някои не могат! Само това мога да кажа!“

4. „– Здрасти, Йори! Как си? – каза Кристофър Робин, като отвори вратата и излезе отвън.

– Продължава да вали – тъжно каза Йори.

– Така е. – И замръзва!

– Така ли?

– Да! – каза Йори. – Все пак – продължи той малко по-бодро – скоро не е имало земетресение!“

5. „– Йори, Кристофър Робин прави прием!

– Много забавно! – каза Йори. – Сигурно ще ми изпратят малко от трохите и парченцата, които изтърват! Мило... и Разумно! Нищо! Не се безпокойте!

– Има Покана и за теб.

– Какво е това покана?

– Покана!

– Да, чух. Кой я е изтървал?

– Тя не е за ядене. Тя значи, че искат и ти да отидеш утре на приема.

Йори бавно поклати глава: – Искаш да кажеш може би за Прасчо? Малкото същество с щръкнали уши? Да, Прасчо. Ще му кажа.

– Не, не! – каза Бухала раздразнен. – За теб!

– Сигурен ли си?

– Разбира се, че съм сигурен! Кристофър Робин каза: „Кажи на всички!“

– Всички освен Йори?

– Всички! – каза Бухала ядосан.

– О! – каза Йори. – Сигурно е станала някаква грешка! Все пак ще дойда. Само че не ми се сърдете, ако вали!“

6. „– Здрасти, Йори – каза Пух, – това е Тигъра.

– Какво е? – попита Йори.

– Това – обясниха Пух и Прасчо едновременно, а Тигъра се усмихна с най-радостната си усмивка и нищо не каза.

Йори обиколи от едната страна Тигъра, после от другата.

– Какво казахте, че е това! – попита той.

– Тигър.

– О! – каза Йори.

– Той отскоро е тук – обясни Пух.

– О! – повтори Йори. После дълго мисли и накрая каза:

– Кога ще си върви?“

7. „– Не питам никого! – каза Йори. – Аз само казвам на всички: можем да търсим Северен Полюс, можем да играем на „Ринги-ринги-рае!“ На мен ми е все едно!“

8. „– Всеки ли е взел храна? – попита Кристофър Робин с пълна уста.

– Всички освен мен! – каза Йори. – Както винаги! – Той ги огледа наред с обичайния си меланхоличен поглед: – Надяваме се, че никой от вас не е седнал случайно върху магарешки бодил?

– Струва ми се, че аз! – каза Пух. – Ох!

Той се изправи и се огледа отзад. – Да, аз! Така си и мислех!

– Благодаря ти, Пух, щом вече не ти е нужен! – Йори дойде до мястото, откъдето току-що стана Пух, и започна да яде.

– Повреждат се, като сядаш отгоре им! – продължи Йори, като ги изгледа, дъвчейки. – Не са вече Сочни! Запомнете това всички! Малко Внимание, малко Мисъл за другите – и всичко би изглеждало иначе!“

9. „ – Как си, Йори?

– Не много как, Пух Мечо...“

10. „ – Здравей, Йори! – каза той. – Какво търсиш?

– Малчо, разбира се – каза Йори. – Що за глупав въпрос?

– О, не съм ли ти казал? Още преди два дни намерихме Малчо.

За момент настана тишина.

– Ха-ха! – горчиво каза Йори. – Веселба и какво ли не... Не се извинявай! Точно това и „трябваше“ да се случи!“

11. – Здравей, Йори – извикаха радостно те.

– О! – каза Йори. – Пътя ли си загубихте?

– Дойдохме просто да те видим – каза Прасчо. – И да видим как е къщата ти. Виж, Пух, тя още стои.

– Знам – каза Йори. – Много странно. Е, да! Някой трябваше да дойде и да я събори!

– Ние се безпокояхме да не би вятърът да я събори – каза Пух.

– О, предполагам, че за това никой не се е безпокоял. Те сигурно са забравили.“

12. „– Е, ние сме много щастливи, че те видяхме, Йори. А сега ще отидем да видим Бухала.

– Много добре! Всички обичате Бухала. Преди ден-два той прелетя насам и ме забеляза. Действително той нищо не каза – забележете, – но ме позна. Много приятелско от негова страна. Насърчително.“

Вижте още:
Историята на Мечо Пух
Какво казва любимият ви герои от „Мечо Пух“ за вас?